ВЪЗЛАГАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ С ПУБЛИЧНА ПОКАНА

Възлагането на обществени поръчки с публична покана е особено производство, регламентирано в Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Обстоятелството, че възлагането с публична покана е специфична процедура по ЗОП  обуславя и наличието на специални правила, съдържащи се в глава осем „а”. Характерното за тях е, че те изключват приложимостта на правилата, валидни за останалите процедури по ЗОП.  В случай, че имате въпроси във връзка с процедурата и с изготвянето на документацията е хубаво да се консултирате със адвокат – специалист по обществени поръчки. В чл. 14а на ЗОП са посочени праговете, в рамките на които  се осъществява избора на изпълнител чрез публична покана..

Преди  всичко следва да се отбележи, че промените в Закона за обществените поръчки, обнародвани в ДВ бр. 40 от 13.05.2014 г. се отнасят и до провеждането на Публичната покана. Цялата процедура по публичната покана започва с публикуването й на Портала на обществените поръчки в  сайта на Агенцията за обществени поръчки, което е задължение на възложителя, като при нея не се изисква публикуване на обявлание. След това в същия ден той е длъжен да я публикува и  в своя профил на купувача, заедно с приложенията към нея. Тъй нареченият „Профил на купувача“ получи своето легално определение в новия раздел III на ЗОП и по специално чл. 22б, обнародван в Държавен вестик брой 40 от 13.05.2014 г. В него законодатят подробно е изброил какви документи във връзка с процедурите по ЗОП следва да публикуват в него. По отношение на публичната покана възложителят е длъжен да публикува както поканата, така и цялата документация свързана с нея, протоколите от работата на комисията и уведомяването на участниците за избор на изпълнител.
Една от особеностите на публичните покани е срока по отношение на възлагането им – минималната продължителност на срока на валидност на публичната покана и на подаването на офертите е фиксирана от законодателя с минимална продължителност от 7 /седем/ работни дни. Това разбира се, не означава, че срокът  не може да бъде с по-голяма продължителност, с цел улесняване на участниците  за изготвяне и подаване на оферти. Още повече, че ако срока е недостатъчен няма да има подадени оферти, а естеството на публичната покана изключва удължаване на срока за подаването им. Така на практика ще се наложи ново публикуване на публичната покана и съответно нов  седем дневен срок.
След публикуването на поканата в сайта на АОП за възложителя съществува възможност да я изпрати и до определени лица, като единственото условие е, че поканата до тях не трябва да се различава от тази, която вече е публикувана. Изпращането е още един способ за събиране на оферти, който не замества публикуването, а само го допълва.
Съгласно глава  осем „а”  от ЗОП заинтересованите лица подават офертите си в непрозрачен запечатан плик. Следва да се обърне внимание на обстоятелството, че в този случай за разлика от изискванията на чл. 57, ал. 2. от ЗОП не е задължително съдържанието на офертата да е разпределено в три плика. Често обаче възложителите на публична покана поставят такова изискване, което макар и да не противоречи пряко на закона е неоснователно и необосновано. Единственото задължение на участника е да подаде офертата в запечатан непрозрачен плик и в определения за това срок. С новите изменения в ЗОП законадателят задължава възложителите да изработят Вътрешни правила, в които подробно да е показан целия процес по осъществяване на обществените поръчки. В тях е дадена възможност да се прецизира провеждането на публичната покана, да се определят конкретни срокове за изискване на документи, дори да се определи представянето на документите по нея, и по- конкретно задължението на участниците да   поставят документите в отделни пликове.
След изтичане на срока за подаване на офертите, длъжностните лица, определени от възложителя пристъпват към разглеждането им. Съгласно разпоредбата на закона, възлагането на обществена поръчка чрез публична покана е възможно дори да е подадена само една оферта. Необходимо е единствено подадената оферта да е валидна, т.е.  да отговаря на изискванията на възложителя.
Определеният за изпълнител в резултата  на публичната покана сключва  писмен   договор с възложителя. Тъй като той е сключен в съответствие с разпоредбите на глава осем”а” от  ЗОП и по своята същност не е същински договор за възлагане на обществена поръчка, тъй като няма проведена процедура по ЗОП, то съществуващата забрана за изменение по чл. 43 от ЗОП не следва да намери приложение.
Друга особеност при публичната покана e, че действията на възложителя, свързани с провеждането на процедурата не подлежат  на обжалване чрез жалба  пред Комисия за защита на конкуренцията или отново с жалба  пред Върховния административен съд  /ВАС/. Комисията за защита на конкуренцията не разполага с правомощия да се произнася относно законосъобразността на актовете на Възложителя.  При публичната покана възложителя не се произнася с решение,  относно работата на комисията, назначена във връзка с провеждането й. Последното негово действие е утвърждаване на протокола за избор на изпълнител.
Реално публичната покана е много удобна за Възложителите при поръчки до 66 000 лв., тъй като законодателят оставя  пълна свобода при провеждането й. Оказва се обаче, че възможността на участниците да защитят законните си права и интереси е сведена до минимум. Те не разполагат с възможността да обжалват действията на възложителя. Практиката сочи, че Възложителите често  злоупотребяват с дадените им правомощия по глава осем „а” от ЗОП, като потърпевши от това са както участниците, така и цялото общество.

Независимо от факта, че публичната покана е сравнително по-опростена процедура в сравнение с обществените поръчки по реда на ЗОП, в интерес на възложители и участници е да използват услугите на специалист – адвокат по обществени поръчки, както  за изготвяне на документацията по ЗОП, така и по отношение  обжалване на обществени поръчки.

ПУБЛИЧНА ПОКАНА